26 abr 2009, 15:56

Емигрант 

  Poesía
815 0 18
Колко много надежда
в крилете на птица,
натежали от капчици дъжд,
и очакване за гласа на щурец,
тихо свирещ в тучни треви.
Този мирис на трепетлика,
посребрена от чиста роса,
как събужда сили във тялото
и отвежда към родна земя.
Как се вие в простора небесен,
как от нейната песен трепти
и разтваря се въздухът нежно ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весела ЙОСИФОВА Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??