Сама си..., виждам те как
ореш с поглед стоманен земята.
Мислите втурват те към реалното пак,
да нахранят с отровни думи тъгата.
Спъваш се в чуждоземен паваж.
Далечна е твоята скъпа Родина.
Сама си с кучето, благородният страж,
кръстено Болка, носталгично прикрита.
Дошла си тук, търсеща брод,
за мъничко щастие в живота си кратък.
Подслонила копнежите в душевния свод,
дращят годините с възрастов отпечатък. ...