3 mar 2023, 8:59  

Емигрантка 

  Poesía » Civil
914 10 25

Дощя ми се да стана емигрантка.
Животът ми се стори много труден.
Омръзна ми от пътищата грапави –
напред-назад да тъпчем сме принудени.

 

Омръзна ми да слушам клюки, дрязги,
и политици – как се душат злобно.
Нима животът ми, мечтан напразно,
ще се стопи сред битки и... сред гробници!

 

Омръзна ми! И писна ми животът!
Ще излетя от клетката ръждясала!
Ще хвана самолета – и пилотът
ще ме закара, щом крилата са отрязани!

 

Нали така направиха отдавна,
навреме сетили се, толкова приятели.
Защо пък ние тук да сме заставени
с мотика вечно да браздим земята!

 

Ще бъде непознато пътешествие!
Начало ново – време за разплата!
На дните ни – достойните заместници
в неизчерпаемост ще ни потапят!

 

Добре! Добре... Успокоих се вече
и лесно стана сякаш за момента.
Но в този миг в душата ми се стече –
далечен вик заблъска в мойте вени.

 

И плач дочух от някакво пространство,
зовеше ме през сълзи, отчаяние.
Гласът Ти ме помоли да остана,
да се завърна в своето начало.

 

Нима това си Ти, велика страннице!
нима си Ти – красавице Българийо!
В главата ми нахлуха бясно страници,
в които си измъчена и галеща.

 

Била си силна, трогваща и властна,
засенчвана, потъпквана, застинала,
безкрайна, очароваща и страстна,
като душа през толкоз мъки минала!

 

Разбрах, че вечно си вървяла с мене.
През детството ми беше като приказка!
В разказваните тайнства и легенди
почувствах, колко много си ми близка!

 

И как се сетих – като просветление,
че твоите деца те разболяха.
Душата ми ти падна на колене,
очите ми към теб в молба замряха.

 

Прости ми, скъпа стенеща приятелко,
че без да искам оскърбих те толкова!
Защото няма кътче на земята,
където да живея с тази болка,

 

която – като майка от детето –
ще раздели душите ни – страдалки!
Не ще намеря покрива, където
ще се смири сърцето ми за малко!

 

Ще бъда с теб, каквото и да става.
Щом заедно сме – пò ще ни е лесно!
А може би след толкова забавяне,
животът труден няма да ни стресне!

 

И сигурна съм, като мен разкаяни,
децата твои в Теб ще се завърнат,
на колене пред Тебе ще застанат,
за прошката
и твоята прегръдка!

© Антоанета Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ти, Василена! Трогната съм от твоята оценка!
    Хубав и успешен ден ти желая!
  • Аплодисменти за позицията!
    Честно, лично ...
  • Благодаря, Нинче!
  • Браво, Тони!❤️
  • Прочети моя отговор на неговия коментар. Няма да се повтарям и не виждам каква чак толкова смелост е мнението, че няма да се върнат емигрантите. Това е просто мнение.
  • Изцяло подкрепям коментара на Младен за неговата смелост!
  • Благодаря ти, Доче, за поетичния коментар.
    Хубав и вдъхновен нека бъде денят ти!
  • По лесно е да яхнеш самолета
    и да загърбиш къщи и гробове.
    По-трудното - отхвърляйки билета
    да пускаш корени, отново и отново...

    Аплодисменти за вълнуващата творба!
  • Прав си за завръщането. Много ми се иска, надявам се!
    Благодаря ти. Честит празник!
  • Честит празник, Антоанета!
    Много силен стих си написала. Всеки моеж да се поддаде на изкушението, но малцина биха изпитали разкаяние. Не вярвам, че ще се върнат да молят за прошка родината си онези, които я напуснаха. Това е несвойствено за българина. Но ако закъсат в странство, първи ще дотърчат обратно. Трябва незабавно да се промени закона и да не се допускат до гласуване живеещите зад граница. Не може такива да имат право да решават съдбата на България.

    Поздравление за стиха!
  • Благодаря, Наде! Честит празник и на теб!
  • Разкош! Честит празник!
  • Благодаря, Иви! Твоята оценка означава много за мен.
    Честит празник!
  • Точно това исках да прочета на днешния ден! Чудесно си се справила, Тони. "Ще бъда с теб, каквото и да става..." !!! Честит празник!
  • Благодаря ви, Вили и Мини! Радвам се, че този стих ви е докоснал! Честит празник и вдъхновенние!
  • Благодаря ти, Иван. Плача на жените и смъртта на мъжете трябва да се помни. Да се завърнат децата на Родината, да претворим заедно бъдещето и! Честит празник!
  • Навреме дойде този прекрасен стих, Тони. Честит празник. Изпълни ми душата. Така дълбоко си драснала с тези строфи, а финала сякаш пари. Хубав и спокоен ден!
  • Благодаря, Злати! Честит 3ти март! Празнично да ти е в душата!
  • Тони... това сигурно ще е най-любимият ми твой стих. Впечатляващо е състоянието, през което преминава лирическата. Стих, който ще се помни.
    Поздравления и честит празник.
  • Антоанета, браво за родолюбивата позиция! Ден като днешния е нужно да бъде запомнен.Бъдещето на България, наистина зависи от всички нас! Много важно е каква посока ще поеме Родината след тези избори и дали Народът ще покаже, че е заслужил свободата, извоювана с хиляди жертви и кръвния данък: жени –отвлечени, момчета – еничари до мъчениците на Батак през петвековното робство и днес Децата на България пропъдени в чужбина и пропагандата за премахване на 3 март като празник на Родината! Поздравления! Честит празник!
  • Честит празник, Тони! Поздравления за чудесната творба!
  • Честит празник, Дани. Така го чувствам, от нас зависи да променим така мрачната действителност.
  • "...твоите деца те разболяха..." Това е истината, Тони, поставила си точната диагноза на болест, която се е превърнала отдавна в хроническа... .Последните ти редове ме развълнуваха до сълзи... иска ми се да вярвам, че ще се сбъднат... Поздравление за творбата ти и честит празник!
  • Честит и на теб. Благодаря, че намина. Хубав, благословен ден!
  • Чудесен стих за тази дата.
    Честит празник.
Propuestas
: ??:??