Емигрантска съдба

28 feb 2017, 21:33

Poesía » Civil

286 2 6

Нарамил сака си на рамо

под слънцето на този ден,

ти тръгваш със надежда само

и блед, и плах, ошашавен.

Оставяш челяд и жената

за тебе те да си тъжат.

Прескачай смело над стената,

където камъни лежат.

А там сега – отвъд стената,

животът е и по- добър.

Но твърде скъпа е цената,

когато нямаш здрав чадър.

Че трябва някой да те пази

и да ти дава той съвет.

И там закон да не те гази,

да имаш малко и късмет.

И ако Господ ти помага,

и ако имаш ден добър,

ще се пребориш с тази сага

и ще живееш без кахър.

И ще останеш зад стената,

но ще тъгуваш за дома.

И ще се сещаш за жената,

останала без теб – сама.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

koli4a (Никола Апостолов)

2017-03-01T21:31:21+02:00

Благодаря, Приятели! Радвам се, че ме посетихте! Честита Баба Марта!
Plevel (Силвия Илиева)

2017-03-01T19:19:12+02:00

Тъжна и реална история ...
aleksandra79 (Анелия Александрова)

2017-03-01T16:21:59+02:00

Точно, до последната дума. Поздрави!
Ve2666 (Василка Ябанджиева)

2017-03-01T16:09:47+02:00

Така е.
yankova41 (Йонка Янкова)

2017-03-01T12:21:14+02:00

Поздравявам те Никола за стихотворнието, харесах11!!!!
vega666 (Младен Мисана)

2017-03-01T11:23:07+02:00

Тежка е емигрантската съдба, Никола. Най-добре знаят какво е тя потърпевшите и техните роднини. Разделят се хора, понякога завинаги. И това е страшно и печално. Много хубав тематичен стих си написал. Поздравявам те и да ти е честита баба Марта! Бъди здрав и вдъхновен да пишеш и занапред така!