9 sept 2013, 14:45

Емигрантски празници 

  Poesía » Civil
636 1 9
Емигрантски празници

Майко Българийо!
                             В теб щом е празник,
в мен е все празно. Не свикнах...
Но да прелитна през девет балкана
няма как! Вече опитвах.

И да кориш, и да плачеш-това е.
И аз съм майка и пратих
две чеда- в чуждите ниви ратаи,
две слънца в чужди палати.

Знам, че да може, Балкана би литнал
свойте дечица да търси!
Кой е виновен? Мълча, че  ми писна
ризи да вадя все мръсни!

Скърца със зъби сърце ми, обаче
с мисъл крещя му отново:
„Щом сме тук, мама със снимки ще плаче,
ако сме там-над гробове...“

Мадрид, 6 септември 2013

 

© Петя Божилова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • !
  • Тъжно, но вярно!Поздравление, Петя!Харесах!
    Привет от мен!
  • Прегръдка и кураж, Пете!
  • По добре мръсните ризи изкарай та да разберат всички, коя е тая Каинска душа прокудила толкова българи,защото сега има една,чиято партия преди 1989година не пускаше простосмъртния българин извън страната,а сега с политиката си го гони директно за чужбина!
  • "Майко Българийо!                           
    В теб щом е празник,в мен е все празно. Не свикнах..."
    И аз не свикнах, затова не мисля за празника, а превръщам делника в такъв.
    Поздрав от Париж!
  • Не се свиква с тези празници...
  • Тежки думи, Петя, накрая! Явно много ти е дотежало! С поздрави сърдечни!
  • Доста ти е надодеяло Петя, доста! Но затова пък, перото ти дращи душата, усеща се. Бъди здрава! Успехи!
  • "Скърца със зъби сърце ми..."
    Страхотната безизходица, мъката, повече от черна...
    Много, много силно ме развълнува!
Propuestas
: ??:??