Към теб умът ми устремен е,
тъй те виждам, сякаш пак си тук.
Океанът между нас стаен е,
страшен паж, на нас напук.
Сякаш вчера се понесе в небосклона,
оставяйки приятели безчет,
понесе емигрантската корона,
изхвърли и обратния билет.
И винаги във мигове на радост
към теб летя, прегръщам те и знам,
че никога не страдаме на халост
и чакам тук, а ти пък мене там.