Не смея да си пожелая вече
ни книга, нито пък везмо.
Сама присядам всяка топла вечер
и пиша някому писмо,
което – знам, че няма да изпратя,
и спирам до едно – Здравей!
Не бяхме ли доскоро братя,
обръгнали на суховей?
Нима градила съм въздушни кули
и те се сринаха – за миг?
Как стана безпроблемно да охулиш
и да се правиш на велик – ...