Вярвах, че не съм сама, 
но животът се оказа, жестока игра.
Не искам да живея по чужди правила. 
Омръзна ми от тази игра.
Дадох всичко от мен. 
Но в душата усещам печал.
Душата ми стене, защото много обичам.
Проклинам тази съдба, подтискам сълзите,
няма повече да плача. Обещавам!
Днес си отивам, защото разбрах, 
не си струва, да живееш живот,
захвърлил те без жал.
Поех вината. Загубих борбата.
Моята младост отиде си,
без дори да ми каже „Сбогом“
Сърцето ми плаче! Кърви!
Исках само да обичам
и да бъда обичана. Но уви!
Вашата обич, явно не заслужавам,
напускам вашите дни.
Не си струва да ме боли!
Спирам да пиша, слагам чертата.
Тихичко си отивам, 
писна ми от тази съдба.
Светът, когато напусна, 
от себе си ще ви отърва.