Енергията минава през какви ли не вариации
Правейки добро на някой хора, наранява нежно други
Чиста и нечиста, скачаща в различни интонации
Отговорна за всичко, приписва всичките заслуги.

За това, което става, за това което сме.
За всичко случило се и това, което следва да видим.
Ще стигнем ли далече, ако да - то докъде ?
Отговорът е във всички нас, но за неуките - невидим.

Изкривеното пространство, в което времето е спряло,
е създало веществото - то е дело на човека сякаш?
Тънка червена нишка дели и обединява живо и умряло.
От съдбата трудно ще избягаш, момента няма да дочакаш.

Може би цяла една вечност или може би никога няма
индивида да приеме живота и да започне да чувства.
Не вади нож другиму, защото ще те стигне брадва.
Видял съм, че за човек най-трудно от всичко е да съчувства.

Матрицата на живота, преоткрита в сомати-състояние,
е изложена скрито в криворазбраната ни цивилизация.
Почувствал живата вода, тоест намерил покаяние,
човекът създава енергия и я поднася чрез вибрация.

Къде се скитат душите ни, живеем ли истински?
Паралелно обречени, плахо ходим по ръба.
С милосърдие в отношенията или човешко-животински.
Ще се разплащаме накрая според раницата на гърба.

Плюс и минус, събрани в едно - не се разделят, защото
чиста енергия на високо равнище като очите си ги пази.
Праща сила и бодрост, обаче само на този - когото
се е научил да обича и отдавна забравил е да мрази.

Изкривеното пространство, в което времето тече
илюстрира енергията, но то не я създава.
Изградете становище, гадайте и знайте,
че само на духовно-чистите - тя истински се подчинява.

Без да знае човек, той всъщност влага труда си,
изпълнявайки мисията, зададена му някога.
От този, който предначертал е всичко във ума си.
И който помага на всеки нуждаещ се повече от всякога -

Когато истински поискаш, това - към което се стремиш,
ще го получиш обезателно, точно както се надяваш.
Но само ако го желаеш смирено и знаеш, че не гориш.
Ще успяваш, и на другите истинска любов ще подаряваш.