Eнигма

15 jul 2011, 23:06

Poesía

501 0 2

Животът ми

бе винаги енигма -

сигналите му

тъй не разпознах...

А тялото ми

страдаше от стигмата

на мразения днес

от мене грях...

Животът мой

минава като влака,

за който няма спирка.

И дори

не зная накъде

тъй равно трака...

Но чувствам,

че към края си върви...

Аз знам - един ден

той ще ме остави...

Какво ме чака там,

отвъд – не зная.

Но до последно

влюбен

и подмамен

от тоз живот -

аз ще вървя докрая...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

finaltouch (Георги Ванчев)

2011-07-18T09:08:45+03:00

Благодаря - точно така ми звучи и на мен!
ananel (Нелиса)

2011-07-16T13:19:12+03:00

Влюбен и подмамен - звучи като в началото, а не като в края на Пътя
Харесва ми!!!