Дали си огънят блуждаещ в здрача?!…
Отронена въздишка или вик?!
Сънувам… или сянката ти плаче?!
Долавям колко те боли. За миг.
А после се събуждаш в моя стих.
На ръст приличаш страшно на тъгата.
Сълзите ангелски са твоя щрих,
отгледани в очи на самотата…
С кинжал разсичат сляпо тишината,
а аз съм в ъгъла на гневна скръб...
... последната любов не бе съдбата,
но беше мечът със заточен ръб… ...