Маниакална съм и вместо магнетична -
лунна полусянка си привличам.
Гледам се на изгрева в очите
и в лъчи от обич се обличам.
Ветровита съм и някак вяло
сутрин се оглеждам в огледалото,
виждам недоискани илюзии
и рисувам цветовете на дъгата. В бяло.
Смела съм и пак вървя усмихната
по стария път на мечтите ми,
а бурята, сякаш утихнала,
шепне ми: "Ти нямаш спиране"...