На Еньовден -

            небето се отваря,

разтварят се вълшебни звездни двери...

На Еньовден -

             звездите проговарят -

за стари рани, скръб, метеж

                                              и жертви...

На Еньовден -

              Луната - объл лик показва,

усмивка в мека светлина е скрила...

И тайните от нежната и пазва -

                       върху Земята грешна се разсипват...

Човешки страсти, болки и копнежи

                       с треви и билки -

                                           в миг се претворяват!

Луната своята любов отдава -

на Еньовден,

в нощта,

при зазоряване...

И стари лекове -

                 тя мъдро пази,

отвари тайнствени и животворни,

дълбоки рани в звезден прах поръсва

и шепне тихо

                 старозаветни фрази...

По Еньовден

                  Луната е красива,

събрала в мъдрост своите копнежи,

по Изгрев Слънце

                  тайна ни разкрива -

за Любовта -

                  най-чудодейно биле...

На Еньовден

        Луната  

                 е вълшебна...

С любов лекува...

                      стари рани...