ЕПИЗОД

18 feb 2007, 0:07

Poesía

554 0 3

Каруцата бавно пълзеше, понеже

не искаше споменът тежък да скъса

и знаеше - стигне ли вече Кълнежа,

затрита ще бъде съдбата й, всъщност.

Стопанинът бясно с камшика подканя

жребчето, извило протестно гръбнак.

И то не пристъпва, а цвили в закана -

гората го плаши със гъстия мрак.

Но счупи се нещо, колата простена

и мъдро запуши кантона с комин:

„Това е. Не може душа да се вземе!”-

просъсква към вятъра сивият дим.

Колата немее. Не може да плаче.

И време не е, за сълзи да текат.

Стопанинът пеш до жребчето закрачи,

а нея остави на пустия път.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.