Декември майче беше- вече аз не помня

Шегувахме се как прилепи са яли тези хора

Как пазарът бил е пълен със зарази

А вече всеки се покрива-здравето си да опази

Но за нас си беше празник – толкова велик

Най-дългата ваканция- всъщност замахна за плесник

И тръшна на леглата хиляди за миг

Градът ни стана смъртно тих

Пакника и ужас! Ще запечатат всички сгради минимум за седмица или пък три

Народа се изсели в магазина. С какво най-напред да се снабди? 

Храна,лекарства, дрехи може би? 

Не, тоалетната хартия тук на пиедестал стои! 

И тъй всеки се затвори между четири тухлени стени

Консервите от боб и грах на етажерката си подреди

Не бяхме на война, но усещахме, че бедствието предстои

Кой борбата ще изгуби? Кой до край ще издържи?

И хиляда въпроси питахме. Колко ли това ще продължи?

Таз пандемия си няма краен срок

Покорява независмо дали си едър, слаб или висок

Дали си тъмен, рус или пък синеок

Тя е тук, за да напомня, че светът е винаги жесток

А маските ни бяха неудобни. Сякаш спираха потока въздух , стигащ нашите гърди

Но махнеш ли преградата- рискуваш да те заболи

Тестваха ни с тампони в нашите носни кухини

В очакване на резултата- така не може да се спи

Училището ни е вече в дигиталните среди

Едва ли можехме да си представим за това преди? 

Вместо все да ставаме в ранните зори

Вече всеки може вкъщи да поспи

И по цял ден по пижама да лежи

От онези неудобни столове-най-много да се изкриви

Свикнах да се вглеждам в снимки на екрани 

Знам че няма как да се докоснем с длани

Стоим зад нашите профили така безстрашни

Но навярно едва ли били сме по-нещастни

А погледите пълни с надежда, сега изглеждат празни

Няма кой да ме издразни, нито пък да ми се мазни

Няма ги и срещите случайни и нашите игри безкрайни

За това си имам тонове домашни

Да ми напомнят за онзи мигове, който в съзнанието ми са напълно прашни

Тоз Гергьовден ще се съберем ли в къщата на село? 

Да прегърна баба и да я целуна смело

Да съм сред моите любими хора- Това за мене е най- потребно 

Да се смеем, без дистанция и маски, като за последно