Ще ми дадете думата и аз
тъй както никога, до днес, ще кажа:
със кирките градих Хаимбоаз,
в Димитровград, Волуяк-Перник – стажа.
Мазолите по моите ръце
вий няма как, до край, да преброите,
на рамо вдигали, като перце,
циментови чували и тръбите.
В Марица-изток, в Девня свивах кръст,
ветрееха комини мойта риза
и не остана педя черна пръст
с житата, не погалени от бриза. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse