Тя е малка, пухкава снежинка, навсякъде си вре любопитното носле. Когато може ляга да поспинка, а остане ли самичка, не спира да реве.
Минава време, и сякаш с часове расте, пухкавата топка се превърна във зверче. Все се чуди кой кабел да си прегризе, и вече джавка, вместо да реве.
Зарината с играчки е - топки, мечета, въже ... но все след хора тича, да гризне нечие краче. Обичаме си го това диваче, с малко, мокричко носле, играем, смеем се с нея, като с мъничко дете.
Всъщност това е кученцето ми, което е на два месеца и нещо
Аз не съобразих май, че като го писах го постнах първо в един форум където повечето знаеха за нея ... но тук май трябваше да кажа допълнително, че е кутренце
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
До болка позната история