" Еретик не е този, който изгаря на кладата,
а този, който я подпалва "
Уилям Шекспир
Раят някой друг го заслужава.
Аз горя във земния си ад.
А животът смело продължава
в този ненормален свят.
Рай ли?... Мит е захаросан -
лепне. А на мен в очите ми соли.
Аз ще ходя в огъня си боса -
друг да вярва, че от туй боли.
Ще си кашлям в пушека отровен,
върху мен ще пише "еретик".
Раят е измамен миг любовен,
вдигнал над глава камшик.
Нека да разправят все накриво,
шепнещи едва-едва от яд,
че нагоре мъчно се отива...
Не, не вярвам аз във оня свят!
И на кладата ще остарявам.
Кой остава вечно млад?
Палят ме, горя... Но оцелявам!
Други да живеят тъй - без ад.
24.01.2012*
© Юлия Todos los derechos reservados