Есента обвита е в тъга,
тъга за приказното лято,което си замина.
Остана само спомена за цветната дъга,
която ненадейно с радостта отмина.
Есента плаче със златни сълзи,
сълзи за бурния вятър летен.
Но ето,сякаш този вятър тя отново долови?
Не, това беше просто кукувича песен.
Есента броди мълчаливо,
раздаваща навред своята тъга.
Мрази и гледа завистливо
някое дърво, покрито с листа. ...