iskamdaznam (Виделина)
9 6
17 nov 2010, 12:08

Есен 

  Poesía » De amor
599 0 4

По рамото пак Есен ме докосва -
самотна я посрещах неведнъж.
Съблича се без глас, червенокоса,
а вятърът, разсеян и капризен,
подухва с мързел на неслужил мъж.

Дано косите ми поне закичи
с посърнал от очакването лист.
Но той разваля и гнездата птичи,
и листите издига нависоко,
понеже вятърът е егоист.

Стотици пъти всичко ти оплеска,
стотици пъти всичко ти простих.
Прощавам ти отново, с милост женска.
Ела, невернико, макар и късно,
тъй както римата в изплакан стих.

© Виделина Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??