ЕСЕН
Кротко есента повива
кестените със листа.
Ту е мила и грижовна,
ту е с длани мокри тя…
Ту ни гали с лъч надежда,
ту пронизва ни със студ.
На софрата плод подрежда,
а в комина – вятър луд…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.