15 oct 2009, 10:06

Есен 

  Poesía
713 0 13

Защо е толкоз тъжна мойта есен,

къде изчезна радостта,

защо в душата ми не блика песен,

а само горестна тъга?

 

Отидоха си младите години

с надежди светли, радостни мечти,

ония дни, тъй ведри и щастливи,

погълнаха ги есенни мъгли!

 

И скоро бяла зима мразовита

ще спре пред моята врата,

ще ме прегърне, без да ме попита

готова ли съм за това.

 

Ще ме целуне хладна и студена,

ще вледени в гърдите ми дъха

и аз ще тръгна бледа, уморена,

към царството на вечността!

© Ракина Радева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Разплака ме ...
  • И в есените има топлина!
    И слънце има, погледни го!
    Красиво е във твоята душа,
    макар сърцето ти да е ранимо!
  • С ОБИЧ, БЛАГОДАРЯ!
  • Много, много ми хареса!
    Поздрав, мила Кина!
  • Този стих много ме натъжи.От сърце ти желая още много, много години да радваш приятелите си с прекрасната си поезия!Бъди жива и здрава! Няма нищо по- нормално от това в живота ни да се редуват тъжните и радостни моменти, а поетичната душа знае, как да ги улови и да сътвори от тях красота!Бъди!
  • Поздрав с обич!
  • Много, много ми е хубаво при вас! Това е само един стих. Когато Господ
    реши и ме повика тогава ще тръгна към вечноста.
    Благодаря на всички ви за милите коментарчета!
  • Морските момичета винаги дочакват пролетта - на брега на надеждата!
    Сърдечен поздрав!
  • И зимата си има свойта красота,
    пък и след нея идва винаги пролетта!!
    Поздрав за чудесния стих!
  • Много е хубаво Браво
  • Как така, къде ще ходиш...след дългата зима, пак ще е пролет и лято
    Поздрави!
  • Ей къде тръгна!Не бъди тъжна, пролетта ще дойде!!!
  • Мила приятелко,много ми харесва твоя стих!Бъди ми жива и здрава-топлото лято пак ще дойде и ще ни стопли душите!С обич от все сърце...
Propuestas
: ??:??