16 nov 2009, 23:24

Есен 

  Poesía » Del paisaje
768 0 3

Есен

 

Защо мъгла укри от есенния дъжд

разкъсаната черга на гората.

Разстла я слънчево небето изведнъж

и цветове потекоха в дъгата.

 

Проплакаха за сухите листа

и оцветиха в разтопено злато

застиналото огледало на река,

от спомени за свършилото лято.

 

Надува гайда вятърът студен -

тъгува по отлитащите птици.

В сукман богато украсен

подхваща есен руйна ръченица.

 

В ръката ѝ мъгла се вие,

разкъсана от голия клонак.

А дупките копнежа ще зашие

с глътка от жадувания сняг.

© Борис Борисов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??