Усетих капките на есенния дъжд...
Усетих и умората на есента...
И самотна се почувствах изведнъж...
Като капчица от този дъжд в нощта...
Самотна като птица във небето...
Понесла на крилете любовта...
И скрила тя страхът в сърцето...
Страхът от есенната самота...
Усетих и дъжда в очите...
Но не есенния,а оня, вечния...
Не се задържат вече и сълзите...
Искат да поемат пътя - безконечния...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse