Есента приближава. По всичко личи -
по среброто в косите, по първите бръчки,
по заспалия огън във твоите очи,
по усмивката вяла и погледа смръщен.
Есента е наблизо. Какво от това?
Не премина животът ни скучен и празен,
още имаме тяло, сърце и глава,
още лудо обичаме, яростно мразим...
Есента ни докосна. За миг заболя.
Вятър вече не пее в косите ни сиви.
И какво от това, че снегът заваля?
И през зимата можем да бъдем щастливи.