Кога пристигна есента,

                                    кога мечтите оредяха?

                                    Дори не вярвам, че сама 

                                    - си станах сякаш непозната.

                                   Залоствам пътната врата,

                                   не пускам вече чужди хора

                                   и често си стоя сама,

                                   - със спомените вън на двора.

                                   Не бързам,да отида там,

                                   където никой не ме чака.

                                   Преди препусках през деня,

                                   - сега денят край мен прескача.

                                   Кога пристигна есента?

                                   Та аз все още съм прилична...

                                   Държа се здраво за света,

                                   - макар да станах по-критична.