3 nov 2007, 22:56

Есен и любов 

  Poesía » De amor
1246 0 0
Есента дойде пак на гости,
остави си цветната пелерина,
покри с нея улиците,
станах шарени килими!

Както се разхождах
из тази есенна прелест!
Дойде до мен тя
и ме запива...

Май няма какво да и кажа,
отлетяха светлите ми мечти
за любов, като птиците на юг,
но нищо, може би ще се върнат някога!

Вече не остана в душата ми светлина,
Хелиос мина с колесницата си и я изгаси!
Сега душата ми е в ръцете на мрака,
носи се по течението на Ахерон,
докато не стигне царството на Хадес!

Но аз съм реалист!
Затова помолих Хефес,
да ми изкове желязно сърце,
което да тежи като камък,
да блести като сребърна монета,
за да нямам аз проблеми вече!

© Теодор Илиев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??