ЕСЕН КАТО ЗАЛЕЗА ПОСЛЕДНА
И Есента понякога за теб последна,
не можеш винаги да разбереш!?
Различно може тя към тебе да посегне
И ти фаталната, да понесеш!
О, не тъгувай ти за миналото време,
и тежестта понесана от теб.
На края Краят всичкото ще ти отнеме
и със метлата си и теб ще отмете!
Тъгуваш истински, че малко ти остава...
И други хора идват подир теб.
А първенството си на други ти не даваш,
и зависта във тебе зарасте!
Дори на близките си почваш да завиждаш,
за силата, която в тях кипи.
Със своята немощ ти храбро се сражаващ,
И с Времето, което се топи...
О, ти си бил и вече няма да те има.
С отворени очи ли си вървял!
Във радости и скърби си живял за трима,
или си мислиш,че не си успял...
И, че живота ти, като стрела е минал.
И, че в живота малко си видял.
И много цености в живота ти си сринал!
И като просек, просешки си спрял!
01.10.2014г. Драгойново
© Христо Славов Todos los derechos reservados