Есен подранила
Есен подранила ме облъхва –
Слънцето по ля́тному гори́,
вятърът в баира се задъхва,
въздухът ухае на мечти...
Но по-рано се стъмнява вечер
често падат дрипави мъгли –
някак в интуицията вече
повече съм в есенните дни...
А оттатък, ей зад хоризонта,
знам, че има Път не извървян
и Любов навярно, но не помня –
как сега да я позная там...
Все едно е вятърът да гоня
в гъста и несечена гора...
А инстинктът настоява, оня,
който не успях да разбера́...
...Може да е в образ на момиче,
или пък в разцвета си Жена,
може на Богиня да прилича:
с гръд разкошна, с обли рамена!...
Може да я срещна в тиха вечер,
или в кръстопът на Ветрове...
Може да върви към мене вече
тя и първа да ме назове́!...
Може нейде пред загаснал огън
тъжно да разравя пепелта
и със упование във Бога
да реди молитви в мисълта!...
... но когато радостни фанфари
възвестят тържественият час –
ще опишем в страстни мемоари:
всеки с нея преживян екстаз!...
Есента
© Коста Качев Todos los derechos reservados