29 sept 2022, 19:05  

Есен в очите 

  Poesía » Del paisaje
415 2 5

октомври 2019 Румяна Славова

 

Жълтоока и чаровно-тъжна
с тихи стъпки на сърна
в зениците ми се огледа.
Най-любима,разпознах я,
сестра на пролетта
с коси от златна свила.
С мокри пръсти милна ме едва
и в спомен лятото заключи.
Като приказна вълшебница
ме омая с цветовете си.
Отметна шал със плавен жест
и от жиците отпрати всички птици.
С плододайно-сладка гръд
препълни с изобилие зимниците.
Под дантели от мъгла
в сладък сън търкулна таралежите.
Влюбен в нея вятърът отвя
пурпурните рокли на дърветата.
Небето натежало притъмня... 
и покапа есен от очите ми... 

© Румяна Славова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??