Есенен мотив
Слънце над земята разгоря се,
облак бяга надалеч – уплаши се,
във гората край реката – скри се,
не се смее днес на мен – поплаква си.
А при мен –
Есента дойде на гости – моли се...
Във небето облаци, от вятър – носят се.
И животът ми към залез – приближава се,
пък старостта, да ми угоди – ех, старае се.
Ама разбира се, че какво да крия –
та нали и младостта – отдавна ме ухажваше...
Очарова ме с любов, изстуди сърцето,
търсех в думи за любов – капка истина...
Не намерих.
Живот изживян – деца пораснали,
от мъгли наоколо, тревата – росна е.
Дори с росата да се справи – не може слънцето,
изпих живота своя, цял – чак до дънцето...
© Пенка Обновенска Todos los derechos reservados