25 sept 2006, 11:31

Есенен народ 

  Poesía
684 0 11
Гледам те,
през тъжните стъкла
на автобуса и трамвая,

под оловно-сив,
есенен и безсловесен небосвод,

отровен
от рекламната омая -
сладка е, затуй нехаеш

-пиеш жадно,
злобно псуваш,
ядно нещо си ломотиш,

безспир работиш,
вечно трудиш се и блъскаш

забравил корен, зов и род,
щом за вечеря има зоб,

като пеперуда
с тъмното си бъдеще
се сблъскваш,

единствен мой,
за смърт полегнал ли,
народ?

© Димитър Ганчев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??