Есенен пасторал

3 oct 2024, 19:09

Poesía

79 2 3

ЕСЕНЕН ПАСТОРАЛ

... върху сачака с вехтите асми

орляче гладни косери се спуска,

додето дядо огъня стъкми,

ще поседя с лула тютюн на пруста,

ще слушам кротко стария кълвач

как вихри пак червиви революции,

а баба върху гърбавия сач

ще опече две шепи зеленчуци,

щом листопадът белите брези

разсъблече до голо край шосето,

и от лозята мракът допълзи,

ще пийна винце – както е прието,

и в тоя октомврийски пасторал

аз ще забравя кой съм, откъде съм,

и – нито лук мирисал, нито ял,

ще вляза в ненадейната си есен,

след тръните, търкулнали валма,

запрашиха най-свидните ми хора...

Бях косерчето в старата асма,

което пръсна чепка грозде в двора.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

zelenaradost (Милена Френкева)

2024-10-05T08:40:20+03:00

Красота, любов и нежност! Обичам да те чета рано сутрин, когато деня започва своя празник, на обяд, когато деня разстиля слънчевата си златиста пяна и вечер, когато деня се прибира щастлив да спи! Защото си роден да пишеш и да ни радваш с голямата си, чиста и естествена поезия!
BoBoteva (Bo Boteva)

2024-10-03T20:54:13+03:00

Вие сте истински творец!
yotovava (Валентина Йотова)

2024-10-03T20:36:55+03:00

Прекрасна живопис на любимия ми сезон.