Тихата есен тихо дойде...
тихо заплака над голите клони.
Тих съм и аз, и тихо усмихнат,
във тихата есен сред клонките голи.
Бесилка виси си от вятър люляна,
луната е кръгла и много е тъжна,
точно през две е от облак заклана,
заплакала тихо, че ням е океана.
Кръстове черни, от небето увиснали,
стържат земята и рани оставят ù,
гробове разпарят и литват душите им
на мъртвите есени, тихо нагоре в безкрая.