Не усетих как
слънцето
се заплете във клоните
и листата за миг позлати.
Залюля се във тях,
като в мрежа
и търкулна последната румена ябълка.
После 
сякаш от нещо се натъжи
и изведнъж 
листата окапаха.

И когато потърсих теб
за последен път със очи
и с надежда
в ръцете ми
есенни птици се свряха;
заприприплясваха
и разтърсиха нетърпеливи глави,
аз изтръпнах –
май и теб
ще прогони от мен
този есенен вятър.