Есенна дъга (За Любовта с Любов)
Във парка двама – той и тя
се гледаха усмихнато.
От тази гледка засия Светът
и замълча умислено.
А пък небето заваля -
хлипаше от щастие.
Влюбените и Дъжда,
Приеха за свой съучастник.
Есента бе непукист.
/Всъщност се преструваше.
Гледката на Любовта
откровено я вълнуваше./
Пусна слънце.
Освети златото в короните.
И запяха във синхрон
листата и клоните.
Слънцето разнежено
капчиците близна.
Седемцветната дъга
хич не бе капризна.
В мигом тя се появи
и успях да зърна,
Двамата как приюти
и във цвят прегърна.
Никой в този миг за Двамата
тук не съществуваше.
Близо там до тях бях аз
и Любовта им „чувах”.
© Ирен Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Ееее радвам се, че ви допада.
-
Прекрасно е!
-
Колич, Ева, Валери, благодаря, че наминахте . Минахте ли под дъгата и пожелахте ли си нещо? Сбъдва се.
Еееее, Валери, миииии аз не съм се крила от тях, просто бяха погълнати един от друг. Пък аз се радвам на млади и влюбени хора. Мииииии тя природата даже им се радваше. -
Много красиво...!!!
-
Красива есенна любов!С корекцията е по-добро, Ирен!
Харесва ми!Оценявам го! Поздрави от мен! -
Благодаря Солвейг, Лейди!
Във парка двама – той и тя
се гледаха усмихнато.
Светът от тази гледка засия
и замълча умислено.
явно още не съм го доредактирала. Извинявам се за което на читателите...
-
Благодаря за усмивките и посещението и на двама ви!
-
Красива приказка за Любовта!
-
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
