Есен, златни чувства подарява,
завинаги, безсмъртни, до безкрая!
Спомени оставя ни настръхнали
или - нежни цветя, разцъфнали!
Есен шарена, на палячо се прави,
ту весело, ту тъжно се люлее - о, нрави!
С маска застива, от болка и студ унесена,
а ролята й, ролята не е второстЕпенна!
Есен, всекиго с фокуси омайва
и времето спира, и в съня се преселва!
С днешни стъпки, вчерашни обсебва,
а спомен, с главна роля... сърцето уцелва!