19 dic 2008, 20:39

Есенна любов 

  Poesía » De amor
623 0 5
Ти ми остави
пясъчни следи,
тях да следвам аз
и да бъдем двама пак.
Колко ли боли,
колко ли сами,
колко ли сълзи -
с тебе знаем сал.
И да бъдем двама,
туй не е измама,
щом се съберат
слънце и луна
в ясни небеса
и животът нов
за борба готов
вярва в чудеса,
скрити из леса
в древни времена.
Сладка самота
пия във нощта,
а от ден на ден
ставам по-студен,
сякаш сам съм в плен
на живота в мен.
Но да стигна друг -
туй е тежък труд.
Ето, младостта
бяга без следа,
само аз и ти
любиме се в самота.

© Златко Тошков Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Щом се съберат слънце и луна-има СВЕТЛИНА!
    Дай малко по-оптимистично, бе Златко!
    И много, много УСМИВКИ!
    И без сълзи!
  • meri08 (Мартина Стоилова) 19-12-2008г. 21:29
    Доре, от какво се притесняваш, мила?Нали ти си изискана, какъв ти е проблема!!!Поздравчета!

    Отговарям (за разлика от теб): целенасоченото ти хапливо поведение. Преднамереното създаване на интрижки и раздухването на бури в чаша вода не би довело до нищо приятно за когото и да било.

    Без поздравчета!
    Без поздравчета!
  • Доре, от какво се притесняваш, мила?Нали ти си изискана, какъв ти е проблема!!!Поздравчета!
  • Да, meri08 (Мартина Стоилова), различава се!
    Не говоря за литературната му стойност. Каквато... почти липсва.
    Имам предвид, че горното е написано искрено, а не тенденциозно. Няма за цел да навира каквото и да било в очите на читателите по, смея да кажа, не дотам изискан начин.
    И би било добре да се поуспокоиш малко. А?!
  • Ето за това ви говоря!Да се различава по нещо от моята пародия?

Propuestas
: ??:??