Есенна разходка

10 sept 2011, 12:42

Poesía

562 0 2

ЕСЕННА РАЗХОДКА

В тунел от дървета зелени

пак влюбени с тебе вървим.

Допрели глави посребрени,

ний стъпките свои броим.

Наблизо реката ромоли.

Във нея се къпят върби.

Душата ми жадно се моли

да имаме светли съдби.

А есенно слънце ни гали

с усмихнати, топли очи.

О, ние сме вече разбрали:

в сърцата ни обич звучи!

Ръцете си трепетно сплели,

ще крачим във ритъм един.

Дано до стоте доживеем!

Над нашата обич да бдим!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

anka-dimitrova (Анка Келешева)

2011-11-28T16:09:13+02:00

Благодаря ти, Жанет.Радвам се, че си ме разбрала и споделяш моите чувства.
djudjii (Жанет Велкова)

2011-09-10T14:11:08+03:00

Много е уютно в този стих.
Истинска наслада...
Сбъдване ти желая
Поздрав!