Отлита лято синеоко,
пристъпва плахо есента.
Въздиша утрото дълбоко,
постлано с бисерна роса.
Златисти губери се стелят,
докосват твърдата земя.
Лодкари с пристан се разделят,
прострели поглед към брега.
Затваря слънцето вратите
на своя царствен хоризонт.
Препъва се нощта в звездите,
на тъжния небесен фронт. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse