Есенна соната

6 oct 2017, 0:58

Poesía » Otra

935 3 3

Нежно с четка рисува,
твори в оранжево слънцето.
Тихо с флейта запява,
засвирва сънено вятърът.
Листата си тръгват, отлитат –
късчета ефирни на времето.
Отиват на среща сезоните.
Там в юга топъл на вечното.
Търся прегръдка в уютното,
меко спокойствие и есенно.
А пътят с пътеки се слива,
изчезва плавно в безвремието.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Есенна соната

Искате да прочетете повече?

Propuestas