21 oct 2012, 23:19

Есенна соната 

  Poesía » Otra
676 0 2

Земята ми е жълто-кафеникава,
ятата от небето ми отлитат,
вилнеят сухи ветрове и дракони
крилете си разкъсани заплитат.

Изсъхнаха градините с мечтите ми,
увяхна и последната ми песен,
разстелиха мъглите пипалата си

по плъзналите плевели и плесен.

В една такава тиха, страшна есен,
упойваща с тамян и нафталин...
Дали ако заспя, ще се събудя
като история от нечий филм?

© Джейд Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??