Събра земята тъжните листа,

обагрени в златисти силуети.
Затвори лято своята врата
и мирис на прохлада се усети.

Мъгла погали пъстроцветна шир
и тихичко засенчи красотата.
Прибра се и последният пастир,
събрал любов от поход на стадата.

Изви език и селският комин,
създал уют в прихлупената къща.
Зачака да пристигне роден син,
усещайки, че есен се завръща.

Приседнаха две сведени глави,
в очакване на среща несравнима.
Отрониха се старчески сълзи
в прегръдките на рожбата любима.