Поръси ли леден прашец над тополите,
проблесна ли ранна слана...
Ветрецът съблече на клони оголени
самодивските рамена.
Следобедно слънце прегръща скамейки,
затопля за кратко гърба.
Плашливи прозират лъчите, крадейки
последни минутки с борба.
Разхождат се враните с важно послание,
подрипват в килим от листа,
изпращат с дължимата почест- внимание
златистия гост – есента.