Под есенните звуци на пиано,
танцуват нежно златните листа.
В забавен кадър падат бавно
със кадифено сладка мекота.
Застилат наранената земя
покриват черните ѝ рани.
С целувка от копринена тъга,
прегърнали я в топлите си длани.
Листенце малко като лодка
ефирно спуска се във хладните води.
Отнася мисълта им кротка
и плавно носи ги към летни дни. ...