Есенна вихрушка...
Да захапеш ябълка в ранния обед,
да сложиш мечтите във ред.
Защо ли не гоня в нощния пробег
глъчка и уиски без лед,
очите не дирят мигове щури,
девойче защо съм без грим,
защо не запявам - отвътре ме брули,
звукът на младежкия химн?
Крепя се, защо ли, на дърво, без неволи,
в клонака. Сред есенни листи
научих, че аз съм фриволи-неволи ...