Есенни цветя

Във парка аз те чаках,

в душата ми бе есенна тъга.

От тебе нищо не очаквах,

потъвах в есенната самота.

Танцуваха листата пожълтели,

докосваше ме странна красота.

Мечтите бяха отлетели,

а чувствата се влачеха едва.

Видях те, беше с друга,

държеше нейната ръка.

Усетих болка и интрига,

та всичко е нетрайно във света.

Не вярвах на големите поети

със стихове за любовта…

Очите ми, навярно слепи,

рисуваха ми есенни цветя.

            Мария Мустакерска