Нямам време да чакам октомври
да изгони нахалното лято,
което едва се опомни,
след събора на птичето ято.
Искам тежки, графитени облаци,
и мъгла над ръждивите покриви.
Да е тихо почти, като в гробница.
Малко призрачно. Нищо, напро́тив.
Искам шарен килим листопаден,
да обагри сивите пътища,
а комините нейде до пладне,
да опушат небето над къщите... ...