Есенни листа
Топъл полъх, мека тишина.
Златен листопад тихичко ръми.
Над земята слънцето е слязло
с плащ от багри я покри.
Дъб вековен махна ми - спрях.
От лъчите сбрани да отпия.
Падащо листо - въпроси носи
със сълзите му да се измия.
Колко бури той е преживял.
С листа се днес сбогува.
Колко вяра и любов е дал, ...