Накичила се още в утринта
с най-тънката сребристобяла дреха,
пристига феята на есента
и гизди със слана треви, дървета.
И те искрят под нейния воал…
Замръзнали усмивки се люлеят.
Но тази красотата като кинжал
пробола е телата им… Немеят...
И ние онемяваме със тях…
Щом слънчевият лъч стопи сланата –
отронили телата, те летят
надолу… към смъртта си на земята… ...